Р Е Ш Е Н И Е  №300/23.11.2018г.

 

гр. Ямбол, 23.11.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:                    

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия Панайотова АНД № 881 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.    

Образувано е по жалбата на Г.И.С. *** против Наказателно постановление № 30/21.08.2018г., издадено от Директора на РИОСВ – гр.С. З., с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на жалбоподателя, в качеството на Кмет на Община Я., е наложено административно наказание глоба в размер на 2200 лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от същия закон.

С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за неправилност и незаконосъобразност, подробно изложени в нея. Развити са доводи, че жалбоподателят не е субект на вмененото нарушение и с атакуваното НП отговорността му е ангажирана без основание, а по същество са наведени оплаквания за недоказаност на твърдяното деяние съобразно изискванията на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че  събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин  извършеното нарушение. НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е Кмет на Община Ямбол. Община Ямбол, в качеството си на оператор на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Я., Н. З., Т., С. и С., включващо Клетка 1 и Клетка 2, притежава Комплексно разрешително № 225-Н0/2008г. за изграждане и експлоатация на депото, издадено по реда на чл.117, ал.1 вр. т.5.4 от Приложение № 4 от ЗООС. Съгласно условие 10.3.1.1. на разрешителното, след въвеждане в експлоатация на Клетка 1, операторът на депото и притежателят на разрешителното – Община Я., следвало да зауства повърхностните води от площадката на депото в дере – II категория водоприемник, при условията на индивидуални емисионни ограничения по показател „Неразтворени вещества“ от 50 мг/куб. дм, по показател „Мед“ от 0,1 мг/ куб. дм и по показател „Олово“ от 0,05 мг/куб. дм. Съгласно условие 10.3.3. от комплексното разрешително, за поддържане на определените индивидуални емисионни ограничения по показателите, притежателят на разрешителното следвало да провежда собствен мониторинг, със съответната честота, подробно указана в разрешителното за всеки показател. С оглед изпълнение на условието за извършване на собствен мониторинг, на 20.04.2018г. били взети проби от три мониторингови пункта, иднивидуализирани със съответните координати и местоположение, които били изпратени за анализ на акредитирана лаборатория „***“ към „***“ ООД – С. От направените в лабораторията физико-химични анализи се установило, че взетите от мониторингов пункт 2 и 3 водни проби от повърхностните води показват превишения на установените в условие 10.3.1.1. индивидуални емисионни ограничения по показателите „Неразтворени вещества“, „Мед“ и „Олово“, както следва:

1. За мониторингов пункт 2

- „Неразтворени вещества“ - 292 мг/л при ИЕО 50 мг/л,

- „Мед“ - 4,6 мг/л при ИЕО 0,1 мг/л и

- „Олово“ – 0,123 мг/л при ИЕО 0,05 мг/л.

2. За мониторингов пункт 3

- „Неразтворени вещества“ - 288 мг/л при ИЕО 50 мг/л,

- „Мед“ - 4,9 мг/л при ИЕО 0,1 мг/л и

- „Олово“ – 0,126 мг/л при ИЕО 0,05 мг/л.

За резултатите от изследванията бил изготвен доклад от Община Я., който заедно с протокола от изпитване на повъхностните води бил изпратен на РИОСВ – С. З.. След запознаване с изпратените документи св. М. ***, счел, че жалбоподателят С., в качеството му на Кмет на Община Я., е нарушил разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и в присъствието на свидетелите П. и И. му ссъставил АУАН № 30/20.06.2018г. за това, че „не изпълнява Условие 10.3.1.1. от Комплексно разрешително № 255-Н0/2008г., издадено на Община Я.“.

АУАН бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, след неявяването му на поканата за съставяне на акта изх. № КОС-06-3151/20.06.2018г., получена от пълномощник на 22.06.2018г.

На 21.08.2018г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено  обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М., П. и И. и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви. По същество, възприетите от съда фактически положения не се оспорват и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

НП е незаконосъобразно и следва да се отмени на процесуално основание, тъй като в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието са допуснати особено съществени нарушения на установените в чл.42, т.3, т.4 и т.5 и в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН правила.  По-конкретно,  в АУАН и НП не е посочена ясно дата на извършване на нарушението, актът и НП не съдържат описание на съставомерни обстоятелства, респ. и посочените обстоятелства не съответстват на приложения закон. Освен това, в развилото се АНП към отговорност е привлечено лице, което не е субект на твърдяното деяние и вмененото нарушение.  

Както се посочи, с атакуваното НП жалбоподателят е прилвлечен към административнонаказателна отговорност като физическо лице, в качеството му на Кмет на Община Я., за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, за което е санкциониран с налагане на глоба, в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от същия закон.

Посочената и от актосъставителя и от АНО за нарушена разпоредба - тази на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, гласи, че: „Водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС.“. От съдържанието на текста е видно, че нормата съдържа два фактически състава, тъй като установява две задължения – първо, за изпълняване условията на разрешителните, издадени по реда на Закона за водите, и второ, за изпълняване условията на комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС, както е в настоящия случай. Пак от нормата е видно, че и двете задължения са установени по отношение на определени правни субекти. Т.е., нарушението се характеризира с особени качества на субекта, и отговорност за това нарушение може да носи само лице (физическо или юридическо) „водоползвател – титуляр на разрешително“, или водоползвател, който е и титуляр на разрешително. В АУАН и в НП обаче, липсват факти относно обстоятелствата, свързани с особените качества на субекта, както и такива, от които да се направи извод, че именно жалбоподателят, в качеството си на Кмет на Община Я., е водоползвател и титуляр на разрешително. Нещо повече, от изисканото и приложено по делото Комплексно разрешително № 225-Н0/2008г. се установява, че негов титуляр (Оператор/Притежател на разрешителното) е друго лице - Община Я.

Според приложената от АНО административнонаказателна разпоредба на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, се наказва с глоба или имуществена санкция, съответно физическо и юридическо лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В АУАН и в НП отново липсват каквито и да било факти за извършени от жалбоподателя, и то в качеството му на физическо лице действия, които могат да се определят като „ползване“ или „изграждане“ на воден обект, водностопанско съоръжение или система. Отразените в АУАН и в НП факти, че жалбоподателят „не изпълнява Условие 10.3.1.1. от Комплексно разрешително № 255-Н0/2008г., издадено на Община Я.“, е крайно недостатъчно и оскъдно, за да покрие обективните признаци на вмененото нарушение. Останалото съдържание на АУАН и НП представлява хронологично описание на представената от Община Я. документация, предшестваща съставянето на АУАН и издаването на НП, без да са положени усилия за нейното анализиране и подвеждане на фактите, установени при анализа, под съответната правна норма. Всичко изложено по-горе налага извод, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30/21.08.2018г., издадено от Директора на РИОСВ – гр.С. З., с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на Г.И.С., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от същия закон.

 

            Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: